Поради тази причина водопадът е смятан за „открит“ от шотландския мисионер Дейвид Ливингстън, който, търсейки търговски път към източноафриканския бряг, видял водопада на 16 ноември 1855 г. и го нарекъл Виктория в чест на английската кралица. Уникалният водопад се намира на около 1000 m надморска височина, между горното и средното течение на река Замбези, и нарушава традиционните представи с това, че водната маса не набира скорост към ръба, а от ленива река равнината се превръща за миг в бучаща стихия; сякаш базалтовата скала изведнъж се е пропукала, за да я погълне. Това е началото на каньона, първите 1700 m от които са заети от Виктория. Другата особеност е липсата на езеро, което да поема над 500-те милиона литра вода, падащи всяка минута. Между еднакво високите си отвесни стени, раздалечени на места на 30, а другаде на 80 метра, Виктория е над два пъти по-широк и също толкова по-дълбок от Ниагарския водопад. Завесата от буйно разпенена вода по северната стена достига до 120 m, където се кълбят облаци от пръски, скриващи от погледа дъното на водопада. Все по-рехави във височина, тези облаци се издигат понякога до 400 m и, носени от вятър като струя на шадраван, оросяват дъждовната гора покрай южната страна.