Архипелагът е бил заселен преди повече от 2000 години. Жителите му са били будисти още по времето на великия Ашока около 3 век преди новата ера. Араби и персийци започват да се заселват в района около V-VI век. Ислямът навлиза на островите като основна религия през 1153 г. Проповедникът на исляма се самопровъзгласява за султан и основава династия, която просъществува няколко века. Малдивите попадат под владичеството на Португалия (1558 г.), а след това под това на Холандската Ост-Индия (1654 г.).
През 1887 г. стават протекторат на Англия. Получават независимост на 26 юли 1965 г., а на 11 ноември 1968 г. след проведен референдум са обявени за република. Момун Абдул Гаюм става президент през 1978 година и остава на този пост до 2008 година, тъй като е преизбиран 6 последователни пъти в отсъствието на опозиция и служи 6 петгодишни мандата.
След разрешаване на политическите партии на негово място с всенародни избори е избран Мохамед Нашид.
Малдивските острови са президентска република. Президентът е държавен и правителствен глава и се избира пряко за 5 години и ръководи висшия изпълнителен орган – министерския съвет. Висшият законодателен орган (народният меджлис) е еднопалатен парламент от 50 депутати (8 от тях се назначават от президента, а 42 се избират за 5 години от населението).
Политическите партии са разрешени от 2005:
- Народна партия на Малдивите
- Партия на справедливостта
- Ислямска Демократична партия
- Демократична партия на Малдивите (издига кандидатурата на сегашния президент Мохамед Нашид)
През 1905 населението е 100 000 души и остава непроменено до 1970-те. След получаване на независимост през 1965 г., здравеопазването се подобрява и през 1978 г. броят на населението се удвоява. Около 2007 година то достига 300 000. Според данни от април 2008 г. около 70 000 чуждестранни работници и 33 000 нелегални имигранти представляват 1/3 от населението на страната. Общият брой на населението е 301 475 (юли 2000), 369 031 (юли 2007)
Език, религия и култура
